ПОНУЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНУЖДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; пону̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Принуждавам; понудвам, понудявам, понуждам1.Освен това, защо ти през онзи ден да упорствуваш, за да идеш в мазата и да не останеш, за да присъствуваш при обряда на бракосъчетанието; когато господарят ти тя понуждаваше на това толкоз? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 164. На събор пред много человеци твърдя, тяжестно е да изваждаш книги или писма, за да ги прочиташ ..: освен ако те понуждава някоя и нужна подкрепа. Р. Попович, Х, 137. Ищете ли вий, например, да дадете на малкият ваш ученик понятието на сугубното земно движение? Залудо би го понуждавали да повторява много пъти оная страна, за която е во прошението. Е. Васкидович, ПП (превод), б. с. понуждавам се, понудя се страд. Но всяка година други хиляда млади християне, които били заробени малки, понуждаваха се да станат мюсюлмани и да влязат във войската. БКн, 1859, кн. 2, 222. Попечителите на малолетния му син Видерик .. понуждават ся да оставят мястото с по-многото част от народа си. Г. Кръстевич, ИБ, 100.
ПОНУЖДА̀ВАМ СЕ несв.; пону̀дя се св., непрех. Остар. Книж. Принуждавам се; понудвам се, понудявам се, понуждам се.