ПОНУЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНУ̀ЖДАМ1, ‑аш, несв.; пону̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Понуждавам; понудвам, понудявам. Всред искренейше одобрение и обща радост чуе ся заглушително ридание. Това плаче майка... тя ся горди със своим сином.. тя е частита .. Да бъдат благословени те деца, кои си понуждат родители да плачат така! С. Радулов, ГМП (превод), 29. Като си вървели след колите и разговаряли между себе, веднага коне им ся запират и не щат да пристъпят от място, колко и да ги понуждали. С. Радулов, ГМП (превод), 119. понуждам се, понудя се страд.
ПОНУ̀ЖДАМ СЕ несв.; пону̀дя се св., непрех. Остар. Книж. Понуждавам се, понудвам се, понудявам се.
ПОНУ̀ЖДАМ2, ‑аш, несв.; пону̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Поканвам болен или родилка с понуда. Али сме дошле, Сто‑
яне, / понуда да те понудим, / че лежиш болен, неволен. Нар. пес., СбБрМ, 200. Нече брате с душа да остане. / Ако мож ме сестро, понудити, / понудити студена водица. Нар. пес., СбНУ XXIX, 40. Да си доят бело млеко, / да си сират рудо сирене, / да понудат млада Бога. Нар. пес., СбВСтТ, 40. понуждам се, понудя се страд.
ПОНУ̀ЖДАМ СЕ несв.; пону̀дя се св., непрех. Диал. Поканвам се, приемам понуда. Понуди се, беном Яне, / понуди се, оздраве си. Нар. пес., СбНУКШ ч. III, 132.