ПОНУЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНУ̀ЖДАНЕ¹ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от понуждам¹; принуждаване, понуждаване, понудяване, понудване.

ПОНУ̀ЖДАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от понуждам² и от понуждам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.