ПОНЯТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЯ̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който лесно може да се проумее, да бъде разбран; разбираем. Ние жалехме за даскал Юрдан и мислено го гледахме как .., ходейки назад-напред, ни разказваше урока живо, с понятна, увлекателна реч, която събираше всичките внимания. Ив. Вазов, Съч. X, 161-162. За читатели като сегашните на‑

ши, понятен, лек и хубав език има само г. Вазов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47. Имаше нещо радостно, някакво неопределено, но понятно доволство в това да се стои сред общия шум под обедното слънце. Ст. Дичев, ЗС I, 72. Излишно е да са разправя за голямата нужда, която има младият наш народ от книги общедостъпни и понятни, които под вид на разказ биха му вдъхнали любов към Бога и ближните. С. Бобчев, СОИ (превод), б.с.

2. Който се знае, който не е необходимо да се изяснява. По понятни причини той [Цанков] не е смеял да стовари бича си върху политическата власт, напълно безучастна към образованието и моралните нужди на християнските народи. М. Арнаудов, БКДБ, 28. Досега по понятни причини на страниците на "Орбита" не се срещаха материали из религиознонравствената област, не се публикуваха статии на тази тема. О, 1991, бр. 1, 1.

— От рус. понятный.