ПОНЯТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНЯ̀ТИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Филос. Основна форма на мисленето с обобщаваща функция, представящо съществените признаци, връзки и отношения на предметите и явленията. Неговото мислене [на първобитния човек] беше първобитно, чрез понятия, установени върху ограничен опит .. Той не бе стигнал до по-отвлечени понятия (и съответните им думи), изразяващи сложни отношения, като: "противоречивост", "душевен смут". Ив. Хаджийски, БДНН I, 135. Фантазията е процес на мислене чрез образи, а логическото мислене е процес на мислене чрез понятия. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 182. У китайците за сяко едно понятие съществува отделен знак. СбС, 1875, кн. I, 22. Отношението между съществителните нарицателни и съществителните собствени е отношение между родови и видови понятия. БГ, 1947, 59.
2. Идея, представа. Да ви запозная накратко с парахода. За да имате понятие за дължината му, отбележете си един знак на някое открито място и отмерете от този знак по права линия 230 крачки средни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29. Дотук Ян Бибиян и Калчо бяха изгубили всякакво понятие за местонахождението си по отношение на Земята, Луната и Слънцето. Елин Пелин, ЯБЛ, 57. Превратът превърна всичко наопаки .., понятията за крив и прав се разбъркаха сред хаотическото рухване на един режим. Ив. Вазов, Съч. XXV, 219. // Схващане, разбиране за нещо. Няма по-голяма измама от тази да мислиш, че с един замах могат да се изменяват привички и понятия, градени с години. Ив. Кирилов, Ж, 75. И после, да стоиш на прозореца .. и да разговаряш с някой случайно минал познайник — това беше тъй просто и тъй естествено, че само за човек с допотопни понятия можеше да бъде осъдително. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 407. Тия хора били всички недоволни от реда и господствующите понятия в България, по тая или оная причина — .. Тия хора били: хайдутите, хъшовете и гладниците. З. Стоянов, ХБ, 14.
◊ Имам понятие. Разг. Разбирам нещо, запознат съм отчасти с нещо. — Ти служил ли си войник? — .. — Служил съм. .. — Е, значи горе-долу имаш понятие и съзнание — казва Иван. П. Незнакомов, БЧ, 7. Вие имате понятие от благотворителност, нали? Хр. Смирненски, Съч. III, 11. Да вземе човек учебниците ми, ще се ужаси. Това, че са измачкани, още е нищо. То показва, че съм небрежен и колко слабо понятие имам за чистота и ред. Д. Немиров, КБМ, 135. Но все пак, без да са имали понятие някакво за занаята си, не ще е било. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. Нямам <никакво (и)> понятие. Разг. 1. Не знам, не съм запознат с нещо. — Магазини за детски играчки има по главната улица — казваше нотариусът. — Но за дрешки... не зная!... Нямам понятие. Д. Димов, Т, 526. Понятие нямам къде се движим. Взех да не се интересувам уж, за да не си отвличам вниманието. Н. Стефанова, ПД, 27. — Тя не беше лоша библиотека, защото изигра известна роля за запознаване на българския читател със западни автори, от които той нямаше понятие. Ив. Сарандев, ЕС, 39. 2. Не разбирам, не съм наясно с нещо. Онзи, който в името на красотата отхвърля страданието, няма никакво понятие от красотата. Б. Райнов, ТП, 70. — Ти по всяка вероятност си нямаш и понятие от медицина, нали така. Ал. Томов, П, 171. Тоню бе възторжен, нетърпелив, словоохотлив. На баща си той говореше като на някакъв хлапак, който си няма и понятие от политика. Г. Караславов, ОХ IV, 92. Ако един човек облече червено сако на виолетови чертички, панталон на квадрати, .. ще го приберат в психиатрията... Или пък в най-добрия случай всички ще му се смеят и ще го сочат с пръст: "Вижте го тоя, няма никакво понятие от естетика". ВН, 1960, бр. 2710, 4.
— От рус. понятие.