ПОНЯТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЯ̀ТНО нареч. 1. Ясно, разбираемо, достъпно. Ако тая или оная книга не е написана ясно и понятно, то тя никому няма да принесе полза. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 148. Всички славянски езици [на конгреса на славистите] звучаха понятно и свойски като близка родна реч. ЛФ, 1958, бр. 38, 1. Американецът пише своите писма .. и пише ги хубаво, бързо, понятно и обмислено. Знан., 1875, бр. 20-21, 321. Ний предпочетохме за по-лесно и по-понятно да наречем глаголите по първото спряжение, както и по второто, с една дума — несвършен вид. Д. Миркович, КМБГ, 26.

2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. а) Означава, че нещо се разбира добре. Това са били една

тълпа человекомразци — с кръстосани за благословия пръсти. Съвсем понятно е, че народът е живял отчужден от тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 6. Тъй като тая програма обгръщаше максимум свободи, достъпни за тогавашната икономическа структура на Балканите, то напълно понятно бе, че Левски я отъждествяваше с програмата на най-крайните революционни движения в странство. Г. Бакалов, Избр. пр, 101. Аз нямам, и понятно, още отговора ти на последното ми писмо, та да знам окончателното ти решение относително къщата: не се съмнявам обаче, че то е сѐ същото. Ив. Вазов, НП, 37. б) С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой разбира, знае нещо добре. А пък, ако всяка вечер почна тъй да губя, то понятно ви е, аз, господа... Хр. Смирненски, Съч. III, 13.

3. Като междум. Остар. В отговор — за означаване, че човек нещо е разбрал, възприел; ясно, разбира се. — Тя още одеве казваше, че няма да достои, не ѝ било дотам добре .. — Понятно, понятно, — избъбра графът. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 60. — Полкът е разположен тук. Както виждате, това са напълно изгодни позиции, които ние здраво държим .. Ако ги загубим... Но, впрочем, ние няма да ги загубим ..! Иначе... ей богу... уверявам ви... лошо ще бъде... Понятно? Ив. Мартинов, ДТ, 153.

— От рус. понятно.