ПООБАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБА̀ЖДАМ СЕ, ‑аш се, несв.; пооба̀дя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. 1. Обаждам се малко. Гина се пообади, но после стисна устни и замълча, като предеше сърдито. Й. Йовков, ЖС, 104. Сивоперко зацвъртя: "Троха! Троха!... Троха!"... последва го и косът, присъединиха се подир коса дроздовете, пообадиха се и славеите. Н. Хайтов, ШГ, 225. Подвикваха и Йото, ала той светулкаше с цигарата си, излегнат на чувалите жито, пообадеше се и пак си затраеше. РД, 1950, бр. 210, 2.

2. Само несв. Обаждам се от време на време. Двамата селяни говорят нещо, всъщност говори повече единият, а тоя, дето е с ямурлука, само се пообажда. Й. Радичков, ББ, 49-50. Кера ме подбра, аз се мъча да се браня, но на всяка моя дума тя намира такъв похлупак, че след това сам се коря, дето от време на време се пообаждам. М. Кюркчиев, ВВ, 117-118.