ПООБГАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБГА̀РЯМ¹, ‑яш, несв.; пообгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Обгарям¹ нещо леко, малко. Огънят пообгори ръката му, но раната не беше страшна. пообгарям се, пообгоря се страд. и възвр. Пообгорих се малко.

ПООБГА̀РЯМ СЕ несв.; пообгоря̀ се св., непрех. Обгарям се малко, леко.

ПООБГА̀РЯМ², ‑яш, несв.; пообгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. пообгоря̀л, ‑а, ‑о, мн. пообгорѐли, св., непрех. Обгарям² малко, тук-там. — Бяха пообгорели, [мустаците] вярно е, казваше, но като мина се оправиха. Й. Радичков, В, 189. Картината беше пообгоряла по краищата, но ще може да се реставрира.