ПООБЀЛВАМ, ‑аш, несв.; пообѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Обелвам малко,
донякъде или известно количество. Искам да го [камъка] махна, но той е с "корен", пообелих само лишея по него. Н. Хайтов, ШГ, 200. пообелвам се, пообеля се страд.