ПООБЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООБЛЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; пооблѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пооблѐгнат. св., прех. Облягам1 (в 1 знач.) малко или от време на време. Старецът се отпусна уморено в едно от кожените кресла, пооблегна глава назад и притвори очи. П. Славински, ПЩ, 29.
ПООБЛЯ̀ГАМ СЕ несв.; пооблѐгна се св., непрех. Облягам се малко или от време на време. Пооблягам се назад, искам да размисля. Н. Хайтов, ШГ, 200. Краката му притреперваха и той се пооблегна до зида. Ив. Вазов, Съч. XXII, 188. Той [бай Никола] се пооблегна на възглавницата — стори му се, че изшумоляха листа от царевични стъбла. Кр. Григоров, Н, 138. Край стената насядаха / както Господ дади / старите ся пооблегнаха / дядо лула извади. Ц. Гинчев, ДТ, 39.