ПООБРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; пообра̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах и пообраста̀, ‑ѐш, мин. св. пообра̀стох, прич. мин. св. деят. пообра̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. Обраствам (в 1 и 2 знач.) малко, до известна степен. В София има улички, през които лятно време не може да се мине лесно. Локви от помия .. — зеленясали, мухлясали, дори пообрасли с трева — пресичат тези улички. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 412. Грижеше се [Вишо] за газта на тракторите .. Със зеленикави дочени панталони .., пообрасло изгоряло лице и все навел надолу към земята очила — .. като че кой знае за какво мисли. Ил. Волен, МДС, 224.