ПООБРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; пообъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пообъ̀рнат, св., прех. 1. Обръщам (в 1, 2, 3 и 9 знач.) леко, малко. На излизане при вратата Насте само пообърна глава към Драган. Б. Болгар, Б, 385. Рамзина пообърна побелялото си лице, цялото оросено със студена пот, и с умоляващи очи каза: — Ох, не ме закачайте... много ми е лошо. Б. Несторов, АР, 217. Аз ги пообърнах, поразгледах ги внимателно и разбрах, че това са изборни бюлетини. Кр. Григоров, Р, 75. Руси наистина пообърна колата към сянката. П. Спасов, ХлХ, 89.

2. Само несв. Обръщам (в 1, 2, 3 и 9 знач.) от време на време леко, малко. Пообръщай пилето през десетина минути, за да се изпече равномерно. пообръщам се, пообърна се страд.

ПООБРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; пообъ̀рна се св., непрех. 1. Обръщам се (в 1 и 2 знач.) леко, малко. Ния се поозърна, негли да избяга, да се скрие някъде, и се спря там, сред стаята, където я настигна сърдитият, резък глас на свекърва ѝ, само едва-едва се пообърна, за да покаже, че слуша. Д. Талев, ПК, 338. Някои от децата все ще се пообърнат, ще подмушнат другарчето си или ще направят друга дяволия. А Василка не помръдваше нито ръцете си, сложени на чина, нито се извръщаше настрана. Кр. Григоров, ОНУ, 141.

2. Само несв. Обръщам се (в 1 и 2 знач.) от време на време леко, малко. Селяните, пък

и селянките, се пообръщаха и се заглеждаха в тоя старец, който, ако се намесеше в пазарлък и кажеше нещо за някой кон, личеше си, че разбира. Й. Йовков, ЖС, 44-45. Добре и Марко пообръщаха ся по някой път назад да видят черковата. КН, 75.