ПООБТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБТЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; пообтѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пообтѐгнат, св., прех. 1. Обтягам (в 1-4 знач.) леко, малко. И когато сега Черенев излезе на широката улица за към квартирата си, намръщи се наистина от присъствието на хора, но .. пообтегна си мундира и закрачи ситно, комай напето. А. Страшимиров, Съч. I, 227.

2. Само несв. Обтягам от време на време леко, малко. Тя съзнаваше, че полата ѝ е твърде къса и я пообтягаше надолу, докато говореше. пообтягам се, пообтегна се страд.

ПООБТЯ̀ГАМ СЕ несв.; пообтѐгна се св., непрех. 1. Обтягам се (във 2, 4, 5 и 6 знач.) леко, малко. Пообтегнах се върху канапето. Тем., 1881, кн. 2, 32. Поканиха го с мястото на кралевский живописец. Изпърво Пусен ся пообтегна, па най-напокон пристана да си ся завърне в Парис. Й. Груев, ССП (превод), 116.

2. Само несв. Обтягам се от време на време леко, малко.