ПООБЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; пообъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Обърквам (в 3-6 знач.) малко, леко. Отдалеч идем, пообъркахме пътя, пък и без храна останахме. Ж. Колев и др., ЧБП, 171. Ако не дадем днес жертви, утре никой няма да вярва в нашата правда .. Не беше никак лош тоя отговор. И трябва да си призная, че доста ме пообърка. П. Вежинов, ЗНН, 77. — Какво пише в този твой план? .. Пише ли, че аз .. трябва да се запиша в стопанството? Този въпрос пообърка началника. Ст. Марков, ДБ, 323. Само една дреболия пообъркала програмата му: не намерил своя ваксаджия на обичайното място, та трябвало да се спуска с калните обувки чак до магазинчето на "Граф Игнатиев". Л. Дилов, МСП, 147. пообърквам се, пообъркам се страд.

ПООБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; пообъ̀ркам се св., непрех. Обърквам се малко, леко. — Ами откъде идеш, какво чиниш? — .. — Откъде ида, какво правя и къде отивам, не казвам, дядо ... — Право, сине, от радост се пообърках — позасрами се старецът. — Ти прощавай. Г. Караславов, Избр. съч. V, 191. Колкото и да беше със замаяна глава от ракията, Захария се пообърка. — Т. е. как?... Аз казвах, наистина, но то... друго исках да кажа. Й. Йовков, АМГ, 106. Боян се пообърка от тези думи, изненадаха го с искреността си. Т. Монов, СЧ, 52. Христо Радевски го попита: — И ние сме писатели, тъй както ни гледаш, приличаме ли на Толстой? Старецът се пообърка, изгледа ни и поклати глава. — Не, не приличате. А. Каралийчев, С, 135.