ПООБЪРСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБЪ̀РСВАМ, ‑аш, несв.; пообъ̀рша, ‑еш, мин. св. пообъ̀рсах, св., прех. 1. Обърсвам леко, до известна степен. Пею пообърса с пръст мустаците си и без охота отвърна: — Тъй пише в евангелието, ага. П. Стъпов, ЖСН, 164. Поокопити се по едно време чичо Дяко, пообърса си потта от челото с калпака и тръгна засмян из пазара. Чудомир, Избр. пр, 208. Извади селска рута из пазвата си, пообърса налятите си очи. Ил. Блъсков, ДБ, 62.

2. Само несв. Обърсвам леко, малко от време на време. — Много се е напрашило светото разпятие. Трябва бабичката да го пообърсва. Хр. Смирненски, Съч. III, 213.пообърсвам се, пообърша се страд.