ПООГЛАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООГЛА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; поогла̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Оглаждам малко, до известна степен. — Кажи сега да видим — пооглади нетърпеливо мустаките си Лазар, — че тука, у тебе, не е много за седене. Д. Талев, ЖС, 369. Но ето че соколът се поотърси, пооглади перата си и след това се изправи. Й. Йовков, СЛ, 35. — Тука, тука; я му кажи тука, — и бай Ганю сочи врата си, — тука да пооглади, с бръснача си да поостърже малко. А. Константинов, БГ, 38. Той [Славейков] се бранеше твърде вещо, а при това секретарят на комисията беше българин, та с няколко лири можеха да го

подкупят, за да пооглажда остротата на изразите при француското или турското им превождане. Св. Миларов, СЦТ, 198. пооглаждам се, поогладя се страд.

ПООГЛА̀ЖДАМ СЕ несв.; поогла̀дя се св., непрех. Оглаждам се малко, до известна степен. — Ще го [камъка] ковете, му отговори Чапкънът, наковете го по-скоро и смелете на долно-ореховчанина капладжата на ярма, догде се пооглади. Ц. Гинчев, ГК, 41.