ПООГЛЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; пооглѐдам, ‑аш, св., прех. 1. Оглеждам (в 1-4 знач.) малко, бегло. След като се настаних на стола за бръснене, младият турчин ме поогледа и запита: "Емигрант?" Ив. Мирски, ПДЗ, 153. Тя спря поглед върху него, поогледа го, но когато срещна неговия поглед, наведе очи. Д. Немиров, Д № 9, 40. Майка му не го изпущаше от очи, но току поглеждаше и войводата .. А той поогледа четниците и махна с ръка на един от тях да се приближи. Д. Талев, ГВЧ, 133.

2. Само несв. Оглеждам (в 1-4 знач.) от време на време малко, бегло. Трябва да пооглеждам цветята и да чистя сухите листа през няколко дни. пооглеждам се, поогледам се страд.

ПООГЛЀЖДАМ СЕ несв.; пооглѐдам се св., непрех. 1. Оглеждам се (в 1 и 2 знач.) малко. Кака Дона се изправи нерешително при вратата и, като се поогледа някак гузно из стаята, спря плах поглед на доктора. Т. Влайков, Съч. II, 56. — Не бързайте! Ей сега всичко ще ви разкажа... — заяви задъхано Бети и се поогледа със сияещо от радост лице. — Къде е Пепи? Ив. Мартинов, СНУ, 218. Ако са поогледаме и да си видим делата, що вършиме понастоящему, ще да са засрамим сами от себе си. НБ, 1876, бр. 50, 196.

2. Само несв. Оглеждам се (в 1 и 2 знач.) от време на време малко. Старите се пооглеждаха с широко отворени очи и поклащаха глави, като се пазеха да не ги види Надка. Д. Калфов, Избр. разк., 392.