ПООГРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООГРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поогрѐя, ‑ѐеш, мин. св. поогря̀х, прич. мин. св. деят. поогря̀л, ‑а, ‑о, мн. ‑поогрѐли, св., прех. и непрех. Огрявам1 (в 1 и 4 знач.) малко, до известна степен. Налейте в едно джезвенце ракия .., па я сварете на огъня; така знаеш, мъничко я поогрейте. Л. Каравелов, Съч. II, 34-35. поогрявам се, поогрея се страд.
ПООГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поогрѐя се св., непрех. Огрявам се, стоплям се, сгрявам се малко. — Болна ли си, лельо Радо? .. — Нещо се поболих, Тинке, та съм се свила на миндеря да се поогрея на слънцето. А. Каменов, ХГ, 238. Като се поогряха, войниците събуха ботушите, развиха мокрите партенки и проточиха към огъня босите си крака. М. Марчевски, ГБ, 143. Огин имам чудо, ама нема стол да ти дам да поседнеш и да се поогрееш и тизека. СбНУ XLII, 206. Приближи ся до огъня да ся поогрееш; краката ти са измръзнали и роклята ти от горе до долу е вир-вода, клето девойчице! М. Балабанов, ДБ (превод), 70.