ПООЖИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЖИВЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; пооживѐя, ‑ѐеш, мин. св. пооживя̀х, прич. мин. св. деят. пооживя̀л, ‑а, ‑о, мн. пооживѐли, св., непрех. Оживявам¹, съживявам се малко, в известна степен. Гостът трябваше малко да се съвземе. На следния ден, след дълга отмора, Апостол беше пооживял. Той стана от леглото си. Жена му го хвана под мишницата. Д. Немиров, Б, 223.

ПООЖИВЯ̀ВАМ²,-аш, несв.; пооживя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Оживявам², съживявам малко, донякъде. Глъчката на децата пооживи заглъхналото село. пооживявам се, пооживя се страд.

ПООЖИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; пооживя̀ се св., непрех. Оживявам се малко, донякъде. Коце беше вече тънко и височко момченце, когато се намери първото му сестриче .. Сега в къщи бе по-весело, баща му стана по-обичлив, та че и Коце се пооживи. А. Страшимиров, Ант., 92. Петров твърде скоро започна да отпада вътрешно .. Мълчеше, сънлив и разсеян .. Пооживи се едва след като се пренесе у Лекова. Л. Дилов, МСП, 172. Истина е, че градът се беше поуспокоил подир капитулацията и улиците му се бяха пооживили. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 193. Аз му казах, че съм чела вече някои негови разкази .. Той се заинтересува и пооживи. Стана по-разговорлив. Е. Багряна, СбАССП, 352.