ПООЖУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЖУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; поожу̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Ожулвам малко. А сърпът ми да съска, когато отрязвах ръкойките. Позаболи те кръстът, поожулиш пръстите си от прегорялата паламида. Кр. Григоров, ОНУ, 118. След като поожулиха коленете си, двамата приятели успяха да седнат отгоре. Ив. Остриков, ОП, 47. Единият, бледен .., с коса счесана нагоре, по начина на руските студенти, и с поожулено късо сетре. Ив. Вазов, ПЮ, 32-33. поожулвам се, поожуля се страд. и възвр.