ПООЗЪБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЗЪ̀БВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поозъ̀бя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Озъбвам се (в 1-3 знач.) малко. Ако някой корав селянин се опънеше и поозъбеше, турците не си поплюваха — върху него се стоварваше здрав юмрук. Д. Спространов, ОП, 215. Акулина е добро, глуповато селско момиче, което може при случай и да се поозъбва. Ст. Грудев, ББ, 51. Военният съюз .. минава през сложни перипетии, свързва името си с тежки за народа дела .., поозъбва се на монархията, но в крайна сметка безславно ще се разложи. П. Илиев, ЛВ, 51. А на Пенча сичко е волно: тогова ще срещне, ще му са подиграе, оногова ще подтикне и напсува .. Хеле да са покаже някой укозен, и да се поозъби, ако иска да си иде бит и пребит. Ил. Блъсков, ПБ, 25-26.