ПООЗЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООЗЪ̀РТАМ СЕ1, ‑аш се, несв.; поозъ̀рна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. 1. Озъртам се малко. Девойката спря за малко да помисли .. Поозърна се наляво и надясно, като че търсеше нечия помощ. К. Величков, ПССъч. VIII, 250. Тъкмо да си тръгнем, залостената врата изскърца ..: на портата се показа не Язовеца, а слугата му .. Като се поозърна, сякаш го беше страх да не го види чорбаджията му, той тихо каза. Ст. Даскалов, БП, 32. На третия ден вечерта [в килията] въведоха някакъв младеж.. Веднага след "поздрава" новодошлият се поозърна, съзря една тухла, която, кой знае откога се намираше в килията, сложи я под себе си, седна. Д. Жотев, ПМИ, 24.
2. Само несм. Озъртам се малко от време на време. Отвреме-навреме болната се изправяше на леглото си и се поозърташе наоколо си. Й. Йовков, ВАХ, 178.