ПООЗЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЗЪ̀РТВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поозъ̀ртам се, ‑аш се, св., непрех. 1. Озъртвам се малко, за кратко време. Той [Тодораки] се поозъртва, почесва се по тила и излиза като се постарава да заключи и бързо, незабелязано да се отдалечи. Д. Немиров, Б, 11. Някои от тях започнаха да се поозъртат учудено. — Абе, Минчо, какъв е този народ из селото? Ж. Колев и др., ЧБП, 129. Разбира се, след буря човек се поозъртва да види какво е отнесено от стихията и какво не е. РД, 1950, бр. 216, 3.

2. Само несв. Озъртвам се малко от време на време.Ала Райка сѐ е неспокойна. И сѐ се поозъртва пак, като че някого търси. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 37.