ПООКОКОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКОКО̀РВАМ, ‑аш, несв.; поококо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Ококорвам малко, леко. Личеше, че се учуди, защото поококори очи, но нищо не каза.

ПООКОКО̀РВАМ СЕ несв.; поококо̀ря се св., непрех. Ококорвам се малко, леко. Сутрин на работа, след обяд на курс. А по време на смяната инженерът стои до главата му: тука това, там така — поококорил се наш Генчо. В. Ченков, ЗХ, 80. Пенчю захвана да са показва и на зетя си: срам, страх вдигна настрана, и сегиз-тогиз му са биля поококорваше. Ил. Блъсков, ПБ II, 66.