ПООКОПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКОПЍТВАМ, ‑аш, несв.; поокопѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Окопитвам малко, до известна степен. Наконец смеховните избухвания на сичката дружина го поокопитиха малко. Ч, 1875, бр. 13, 606.

ПООКОПЍТВАМ СЕ несв.; поокопѝтя се св., непрех. Окопитвам се малко, до известна степен. Кой как влизаше като виждаше инспектора .., сякаш го дострашаваше, но постепенно се поокопитваше. Кр. Григоров, Р, 99. Отначало като че загубих себе си, засъхна устата ми, писнаха ми ушите .. Но по-късно като че се поокопитих и се реших: — Качвайте се, казвам им по-скоро, че конят е плашлив и не знам какво може да стане. П. Михайлов, ПЗ, 83. Децата не помръднаха. Те го гледаха все така с ужас .. Полека-лека децата се поокопитиха и плахо запристъпяха. М. Кюркчиев, ВВ, 48. Те се поокопитиха, ободриха се духом и осмелиха се най-после да изкажат открито и своето доволство. Т. Влайков, Съч. III, 149. Търколих се надолу на десет разкрача... Полежах малко там, па се поокопитих, гледам в пясъка кладенче. Н. Бончев, Р (превод), 69.