ПООКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; поокъ̀сам, ‑аш, св., прех. Окъсвам (в 1 и 2 знач.) малко, в известна степен. Старецът беше поокъсал дрехите си, но те бяха чисти. поокъсвам се, поокъсам се страд.

ПООКЪ̀СВАМ СЕ несв.; поокъ̀сам се св., непрех. Окъсвам се малко, в известна степен. Дядо поп Паскал, като му се поокъсал патрахиля, взел от черквата новия и започнал да го употребява повън. М. Кънчев, В, 156. — Чух, че щели да ги [децата] интернират, та сложих в торбичката игли и конци, да се кърпят кога се поокъсат. М. Марчевски, ГБ, 289.