ПООКЪСНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООКЪСНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поокъснѐя, ‑ѐеш, мин. св. поокъсня̀х, прич. мин. св. деят. поокъсня̀л, ‑а, ‑о, мн. поокъснѐли св., непрех. Окъснявам1 малко. Ний поокъсняхме — момите ще земат вече да се сбират на чучура. П. Тодоров, Събр. пр II, 8. Зимните дрехи на обществените воспитаници са направиха вече отколе. Това твърде добре знае вашият истиннолюбив дописник; така също той твърде добре знае и причините, по които поокъсняха малко тия дрехи. СбПер. п II, 312.