ПООЛЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЛЀКВАМ, ‑аш, несв.; поолѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Олеквам малко, ставам малко по-лек. А откакто излезе новият бакър и макар да поолекна работата му, Кочо все е в някаква тревога, в някакъв страх. Д. Талев, ПК, 343. Вестта за смъртта на Йовкова завари стария писател в клиниката на д-р Димитраков, където той от месеци се бори с болестта си .. Сега е по-добре, успокоил се е. Мъката е поолекнала. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 343. А ся обърна на работа да отваря неделни училища .. и да ся труди, за да поолекне теглото на някои немотни и нарочени, и нагрозени клятници от долна ръка. Й. Груев, ССП (превод), 158. Сега моите трудове поолекнаха. Нямаше вече нужда да ходя по селата. СбНУ XVIII, 581.

ПООЛЀКВА МИ несв.; поолѐкне ми св., непрех. Олеква ми малко, става ми малко

по-леко. Една нощ го мъчиха страшни физически болки, от които на три пъти губи съзнание; и чак призори му поолекна и той заспа. Ил. Волен, БХ, 78. Когато пък мъката ѝ нарасте дотолкова, че зе да ѝ прелива, тя рече да си поизкаже пред някои близки, та дано ѝ поолекне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. Когато Матейчо в последно време отсъствуваше за ден-два от къщи, на жена му Венка поолекваше. Но когато научи, че не са празни заплахите на мъжа ѝ, че ще замине за фронта, тя изпадна в истинска тревога и паника. В. Нешков, Н, 155. Това зная по себе си, че човек, като си изкаже тайните жалби на един свой верен приятел, и като му са пооплаче, то гаче ли му поолеква. Ил. Блъсков, ПБ III, 71.