ПООМАЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООМА̀ЧКВАМ, ‑аш, несв.; поома̀чкам, ‑аш, св., прех. Омачквам (в 1 и 2 знач.) малко, в известна степен; поизмачквам, понамачквам, посмачквам. Тъкачев не дойде, Станка си отдъхна — сега тя наново ще стъкми всичко, ще подреди и ще почисти. Намери малко кал, изостанала в старата гаванка, запретнала ръкави, поомачка я и наново и внимателно измаза изровеното коридорче. Г. Караславов, ОХ, 84. поомачквам се, поомачкам се страд.

ПООМА̀ЧКВАМ СЕ несв.; поома̀чкам се св., непрех. Омачквам се малко; поизмачквам се, понамачквам се, посмачквам се. Роклята ми се поомачка.