ПООПИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПЍПВАМ, ‑аш, несв.; поопѝпам, ‑аш, св., прех. 1. Опипвам (в 1 и 2 знач.) малко. Цял час дебна тия глупави птици с царевични зърна и най-после ги примами в обора. Затвори вратата и започна да ги лови в тъмното. Хвана една, поопипа я, стори му се много тлъста и я пусна навън. И. Петров, ПДР, 13. Кака Цена като че цъфна на трапезата. Тя се поизправи, поопипа червената китка, която си бе сложила над ухото. Кр. Григоров, Р, 176. Изведнъж Милко стана от чина, поопипа джобовете си и без да вдига ръка, съобщи: — Другарю учител, няма ми ножчето. П. Проданов, С, 106.

2. Само несв. Опипвам (в 1 и 2 знач.) от време на време. И двамата започнаха да отделят от плячката си и да хранят лъвчето. От време на време го поопипваха и се облизваха. — Наедрял е — казваше чакалът. Ив. Планински, БС, 88. поопипвам се, поопипам се страд.