ПООПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООПЍРАМ1, ‑аш, несв.; поопера̀, ‑ѐш, мин. св. поопра̀х, св., прех. Опирам1, изпирам малко, до известна степен. Набързо поопра дрехите и ги сложи да съхнат. поопирам се, поопера се страд. и възвр. В голям котел [чика Груя] наливаше по цял час вода от съвсем анемичното чучурче на единствената чешма в затвора, наклаждаше огън и поставяше пълния котел на импровизираното огнище — нали децата трябва да се пооперат. Д. Жотев, ПМИ, 88. Аз рекох, да отидем в тая горица и на пороят да се пооперем и поомием. Св. Миларов, СЦТ, 225.
ПООПЍРАМ2, ‑аш, несв.; поопра̀, ‑ѐш, мин. св. поопря̀х, прич. мин. св. деят. поопря̀л, ‑а, ‑о, мн. поопрѐли, прич. мин. страд. поопря̀н, ‑а, ‑о, мн. поопрѐни, св., прех. Опирам2 (в 3 знач.), подпирам леко, малко. — А бе, Бранков се сгодил? — каза единият от тях, който си поопираше ръката на бастун със сребърна дръжка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 23. поопирам се, поопра се страд. и взаим.
ПООПЍРАМ СЕ несв.; поопра̀ се св., непрех. Опирам се малко, леко. Ариф се извърна и като видя, че Емине се е разбудила, забра другарите си навън. Те се поопряха, смигнаха си, но излязоха. Б. Несторов, АР, 160. Ако някой му [на Клативрато] се поопре малко или му рече по некоя права лакардия, току видиш, след ден-два, я му сено подпалили, я му кошара изгорили, .. да съчува господ! М. Георгиев, Избр. разк., 175. Лека-полека, захвана той да са поопира на майка си и да я не слуша. Ил. Блъсков, ПБ I, 13. Мурад предприе да обладай Трансил‑
вания и поиска да прекара войската си през Смедарево, столицата на сръбския деспот Георга; той му са поопре, затова Мурат нападна на него, зе му Смедарево. П. Р. Славейков, СТИ, 15.