ПООПИТОМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПИТОМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поопитомя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Опитомявам малко, до известна степен. Ти не си ми толкоз длъжна, колкото аз съм длъжна на тебе, дето с твойте наставления, с твоите поучавания ма поопитоми и ма направи да поприличам на момиче, що годе образовано. МС, 1883, кн. 4, 66. поопитомявам се, поопитомя се страд.

ПООПИТОМЯ̀ВАМ СЕ несв.; поопитомя̀ се св., непрех. Опитомявам се малко, до известна степен. Така те [дивите патици] прекараха няколко дни в кафеза, а после, щом се поопитомиха и свикнаха с мен, пуснах ги на свобода между кокошките в двора. Ем. Станев, ЯГ, 69. Че заведи ме вътре при нея [булката] де! Да я видя. Нали тепърва ще се поопитомяваш или ти пак, както си знаеш? П. Тодоров, Събр. пр II, 295. Йордан, помощникът ми, за когото също си известен и се бях помъчил да ти дам по-напред накъсо характеристиката му, сега започна като че ли да се поопитомява. Кр. Велков, СБ, 88. Вместо дрехи препасвали ся със завески от кожите на диви зверове и друг закон не познавали освен насилието. Изпосле обаче полека-лека поопитомили ся. Пч, 1871, кн. 6, 86.