ПООПОМНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПО̀МНЯМ, ‑яш, несв.; поопо̀мня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Опомням малко, до известна степен. Един по-смел от другите се качи на стол и извика: "Стойте по местата си, господа, бъдете спокойни, нищо няма!" Наистина, тези няколко думи поопомниха изплашените хора. Г. Райчев, Избр. съч. II, 226.

ПООПО̀МНЯМ СЕ несв.; поопо̀мня се св., непрех. Опомням се до известна степен. Призори Пенко се събуди от някакъв шум, който и насъне му навяваше ужас .. Пенко се поопомни и се заслуша. Беше се събудил от някакви гърмежи. Те бяха далечни, но се чуваха ясно. П. Здравков, НД, 231. Замаян от целувките.., той [Стойко] се поопомни и чак сега видя, че над младите върби оттатък реката трепкат звезди .., разбра, че е в чужд двор, потънал в тишината и съня на късата и благословена лятна нощ. Г. Караславов, С, 16. Бодко усети, че няма сили да се откъсне от пролуката .. Бяга дълго, докато се блъсна в пътната врата на Панчовия двор. Чак там се поопомни. В. Ченков, СНД, 62. — Баба Гуна питай, Найдене... Нея питай! Всичко тя ще ти каже. Тя, че знае .. Найден се беше поопомнил и я гледаше втрещен. Нещо като че ли просветна в пияното му съзнание. Г. Райчев, ЗК, 127.