ПООПЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПЪ̀РЛЯМ, ‑яш, несв.; поопъ̀рля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Опърлям малко, леко. Мина месец и Емин не се весна ни в Зла река, ни около Мара Гидия. Уплаши се вълкът, нали му поопърлихме козината, не смее — мислеха зларечени. Ив. Гайдаров, ДЧ, 8. Много царевица дала миналата година .. Земята щяла да даде и повече, но слънцето я поопърлило. Ст. Станчева, НР, 165. Сгорещяват ръжена и с него поопърлят козината на челото на сичките си кучета, за да не побесняват. Лат., 1885, кн. 9, 25. поопърлям се, поопърля се страд.

ПООПЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; поопъ̀рля се св., непрех. Опърлям се малко, леко.