ПООРАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООРА̀ВАМ1, ‑аш, несв.; поора̀, ‑ѐш, мин. св. поора̀х, св., прех. 1. Ора малко, известно време. — Как сте? Добре ли сте? На работа, а? — Поорахме със Станка — отвърна Кръстевица със самочувствието на човек, който е равен и в работата. Г. Караславов, ОХ, 364. Добичетата, изморени от пътя, трябва да си починат. Впрегнеш, поореш малко, пак почиваш. Ил. Волен, МДС, 130. По едно време Трайко поиска от бае си Добря да му предаде ралото и той да пооре. Т. Влайков, Съч. III, 325. На нивата заварих дядо ми Георги да оре сам. — Можеш ли поора без мене до довечера? Г. Русафов, ИТБД, 163.
2. Диал. Изоравам. А ние тук сме се вързали за земята. За земята и за добитъка. Лете, зиме все за това си мислим. Кога да поорем, какво да засеем. Кр. Григоров, П, 14. Поорали изпръхналата земя селяните и хвърлили в топлата ѝ гръд с последна надежда последните семена. Сл. Петров, РКХО, 39. Разбира се, не преставах да се интересувам как поминават Василкини, поорали ли са пролетниците, имат ли си хляб. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Полето обсъхна; дървета са позазелениха и селянете поораха и посеяха много и во време. ЦВ, 1860, бр. 478, 1. пооравам се, поора се страд. поорава се, пооре се безл. Но до Дивотинци трябва да загубиш цял ден на отиване и връщане. А вече се запече, кога ще се пооре. К. Григоров, ТГ, 27-28. Добичетата са поотслабнали, храната е на привършване, трябва да се пооре и засее в най-скоро време. К. Григоров, ТГ, 53.
ПООРА̀ВАМ2, ‑аш, несв.; поора̀, ‑ѐш, мин. св. поора̀х, св., непрех. Диал. Заривам се, забивам се в нещо; заоравам2. — Слушай, говедо, не желая да проливам другарска кръв .., — и го блъснах така силно, че Бланко поора в единия ъгъл на нашата обща стая. Б. Шивачев, ПЮА, 134. И с овчарска бързина младите момци клекнаха и с два гърмежа из шишенетата си като че раниха агата: брадвата на тоя се заби в земята, той коленичи, поора по земята и се извърна към гърмежите страшно изплашен. А. Старашимиров, ЕД, 115. Но моите коне са още буйни. Него ден още два пъти пооравам в стърнището. Б. Шивачев, ПЮА, 118. Един шапшал от башибозуците, който се беше захласнал да види дали го гледат, препъна се от един камък и поора по очите си. Ив. Докторов, ЗД, 122. Изписка Делчо Рад и поора с пробито чело връз мъртвия Стоимен Детелин. П. П. Славейков, КП ч. III, 250.