ПООРЕДЯ̀ВАМ

ПООРЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пооредѐя, ‑ѐеш, мин. св. пооредя̀х, прич. мин. св. деят. пооредя̀л, ‑а, ‑о, мн. пооредѐли, св., непрех. Оредявам малко, в известна степен. Принудиха се да го [eлена] затворят, за да не скита, но затворническият живот го сломи. Той грохна, омърлуши се. Дори козината му доста пооредя. П. Петков, СП, 54. То [лозето] беше пооредяло, с изсъхнали тук-таме пръчки. Ст. Марков, ДБ, 95. Косата му е пооредяла, но веждите му са все тъй рунтави и черни. Г. Готев, ПШ, 78. Мъглата пооредя и вместо брезовата горичка отпред се просна широко разляна река. Ст. Загорчинов, ДП, 57. Веселите разговори попресекнаха, шумните вечери пооредяха. Рано, .. моряците умълчани, започват да се прибират в кабините. Б. Трайков, ВО, 44.

Списък на думите по буква