ПООСКУБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООСКУ̀БВАМ, ‑аш, несв.; пооску̀бя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Оскубвам малко. Ходих на гробищата, пооскубах малко от тръните, дето бяха израснали върху гроба на майка ми. А. Гуляшки, ЗР, 65. Тогава [преди три години] капитанът беше пуснал попа по селата, за да могат селяните да му пооскубят брадата. Д. Кисьов, Щ, 143. — Казах му, че е кокошкар. А той: "Ще ти изпратя неколцина от моите орли, да ти пооскубят пауновата перушина." Птичи... диалог. — И по лицето на Даконов премина жалка усмивка. Д. Талев, ГЧ, 81. Ето какъв кюляф кроеше той на Иванча: Сега, казваше си Пенчю, имам си зет, и каквото разбрах, той имал и парици, ще го търпя, ще му чеша опашката, дорде си го добре пооскубя. Ил. Блъсков, ПБ II, 49. пооскубвам се, пооскубя се страд.

ПООСКУ̀БВАМ СЕ несв.; пооску̀бя се св., непрех. Оскубвам се малко.