ПООСЛУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООСЛУ̀ШВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поослу̀шам се, ‑аш се, св., непрех. Ослушвам се малко. Дядо Ангел често застава до крайпътната топола, поослушва се, слага длан на челото си, взира се по посока на тежко натоварените машини. Кр. Григоров, ОНУ, 182. Легна си, ала не беше спокоен. Облече се пак, излезе на пруста, поослуша се пред вратата на старите и като не чу Нонкиния глас, попита отвън. — Мамо, Нонка там ли е? И. Петров, НЛ, 187. Поослуша се, поослуша и чу, като че някой хълца от плач! Дядо Дичо наметна гунчето, прихвана се за одърчето, та стана. М. Георгиев, Избр. разк., 77. Той се обърна назад и не видя нищо, поспря си коня, поослуша се: няма нищо. Ил. Блъсков, ЗК, 147.