ПООСТАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООСТАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поостарѐя, ‑ѐеш, мин. св. поостаря̀х, прич. мин. св., деят. поостаря̀л, ‑а, ‑о, мн. поостарѐли, св., непрех. Остарявам1 малко, в известна степен. — Далеч съм от мъдростта, ага. — Далеч си, вярно, ала я дириш. Много си млад. Като поостарееш, може и да научиш нещо. А. Дончев, ВР, 130. — Ще ме извините, ефендилер — каза той, [Иванчо] като спусна крака си от дивана и се изправи. — Чувствувам се уморен, а и времето напредна... — Като че си започнал да поостаряваш, хаджи! — пошегува се Саиб. Ст. Дичев, ЗС II, 739. Някои от тях отдавна не бяха го виждали. Струваше им се, че беше поостарял — остриганата му коса бе прошарена твърде много с бели косми. К. Калчев, ЖП, 377. Ще трябва, .. да позакърпи дядовия си Хаджиов дом. Че виж, коджа е поостарял той и доста е разнебитен. Т. Влайков, Съч. III, 166-167. Времето за балове и комедии преминава като человек поостарее и не може вече да играе. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 184.