ПООСТРИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООСТРЍГВАМ, ‑аш, несв.; поострѝжа, ‑еш, мин. св. поострѝгах, св., прех. Остригвам малко. — Искат толкова и толкова коне — мръщи чело той — трябва да ги набавя. Нищо не признавам... Какво му е на коня, ще се подмлади, като го поострижат. Кр. Григоров, Н, 198-199. поостригвам се, поострижа се страд. и възвр. И тъкмо съобразяваше дали ще има време да се поостриже набързо, Кръстевица се показа на външната врата и го повика. Г. Караславов, ОХ IV, 78.