ПООСТЪ̀РГВАМ, ‑аш, несв.; поостъ̀ржа, ‑еш, мин. св. поостъ̀ргах, св., прех. Остъргвам малко, донякъде. — Я му кажи тука, — и бай Ганю сочи врата си, — тука да пооглади с бръснача, да поостърже малко. А. Константинов, БГ, 38. поостъргвам се, поостържа се страд.