ПООТВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООТВЍКВАМ, ‑аш, несв.; поотвѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отвиквам1 малко, донякъде. Той [Радко] беше поотвикнал от веселия училищен шум и когато се намери сред другарчетата си — изпитваше и радост , и някакъв страх. Ил. Волен, РК, 59. Изкачването на тополите е трудна работа, а и Бенко като че ли е поотвикнал. Катери се той и не поглежда надолу. Ал. Бабек, МЕ, 128. Сега се прави научно-техническа революция .. И това всъщност е лошото .. Защото лично аз доста съм поотвикнал от такива неща. Ст, 1968, бр. 1170, 1.