ПООТВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТВРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; поотвъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. Отвръщам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) малко. Опита се Кънчо да ѝ поотвърне, с що-годе да я позакачи поне малко. Т. Влайков, М, 1896, кн.3, 238.

ПООТВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; поотвъ̀рна се св., непрех. Отвръщам се малко. Ти в сено спал ли си? .. Само че трябва да се нареже отраничко, за да се поотвърне, да поувехне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 165. Станка хвърли бегъл поглед в малката градинка, забеляза, че в ъгъла насреща беше се събрал шишлок, науми да го изчисти като се поотвърне времето и тръгна да влезе в къщи. Г. Караславов, ОХ II, 521.