ПООТДЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТДЀЛНО нареч. Отделно всяко лице, всеки предмет или всеки случай. Противоп. заедно. Свити и безпомощни поотделно, работниците се превръщаха в могъща сила, когато се събираха заедно. Д. Димов, Т, 276. Те можеха вече открито да редят своя нов живот. Но за да не дразнят повече никого .. решено бе да заминат в чужбина .. Бяха избрали тоя град, който и двамата поотделно познаваха и обичаха. К. Константинов, СЧЗ, 40. Едхем ефенди често преглеждаше тетрадките ни по домашни и класни упражнения .. и на всеки ученик поотделно съобщаваше, че има толкова грешки, "колкото косми има на главата". П. Шатев, МПР, 50. Ни един работен ден [в бригадата] не прилича на друг. Помня ги поотделно. Всеки си има свое лице, което не се повтаря. Бл. Димитрова, ПКС, 99. След беритбата плодовете се сортират по големина и зрелост, увиват се поотделно в хартия и се слагат в касетки или щайги. Л. Петров и др., БНК, 85.