ПООТДРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТДРЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поотдръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поотдръ̀пнат, св., прех. Отдръпвам малко. Слънчевите лъчи като светли пипалца заиграват по белите пердета на прозорците и сякаш ги поотдръпват настрани, за да видят по-добре какво става в малките, пълни с деца стаички. Ст. Чилингиров, ПЖ, 142-143. поотдръпвам се, поотдръпна се страд.

ПООТДРЪ̀ПВАМ СЕ несв.; поотдръ̀пна се св., непрех. 1. Отдръпвам се малко, на известно разстояние. Брашнаров пристъпваше гордо изправен .. Когато ги наближи на пет-шест стъпки, той се поотдръпна да им стори път и се поклони дълбоко, мълчаливо. Д. Талев, ПК, 262. Но когато той се пресегна да я прегърне, тя се поотдръпна от него. А. Гуляшки, Л, 404. Диню .. взема столче и присяда до момичетата. Те се поотдръпват и приближават повече една до друга. К. Константинов, ПЗ, 24. Мъжете вървяха мълчешком право към нас, поотдръпнахме се скупчени. Г. Марковски, СК, 121. Виждам, че носиш писмо; то тряба да е от покойната ти майка, я дай да го видя! — Не е, отговори Милиета, като се поотдръпна. МС, 1883, кн. 4, 60.

2. Отдръпвам се, отчуждавам се малко от някого или от нещо. Той реши да се поотдръпне от предприятието, да си гледа старините и пeнсийката. К. Калчев, СТ, 16-17. Тя се поотдръпна от баща си. Както беше вече разделена с него, както беше сама сред най-близките си, както беше изоставена. Ала все пак останала бе в сърцето ѝ нейна‑

та обич към баща ѝ, нейната милост към тоя измъчен стар човек. Д. Талев, ГЧ, 370. Нали за конарци Стамена бе вече голямо нещо, гражданка .. Още щом сподири кервана от филибешкия пазар, те някак се поотдръпнаха от нея, заразглеждаха я изпод око. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 531.