ПООТДЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТДЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; поотдъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Поотдъхвам си. По пътя Бонка още роптаеше.. Но когато седнаха на първата пейка и поотдъхнаха, Дако я погледна под око: .. — Нали е чудесно, Боне? Г. Райчев, ЗК, 65. — Седни, бабо Луко, седни да си починеш. — Няма, няма — и гласът звучи като шепот от силното запъхтяване. — Още не съм запалила свещ. На крака ще поотдъхна. А. Каменова, ХГ, 110. Кривнахме по една пътека вдясно, поотдъхнахме за кратко и започнахме сега пък изкачването на брега. Н. Хайтов, ШГ, 254. — Как, брате?! Ти едва пристигаш и отново на път? — учуди се Слав .. — Да бе поседял, да поотдъхнеш, има да си приказваме. Д. Рачев, СС, 282.

ПООТДЪ̀ХВАМ СИ несв.; поотдъ̀хна си св., непрех. 1. Отдъхвам кратко време, малко, в някаква степен. Жънат, каквото жънат, а на пладнина вместо да легнат да си починат, да си поотдъхнат, ще се натоварят с по един сноп ръж и ще хукнат да ги квасят за въже. Г. Караславов, Т, 153. Кой не знае ония малки ханчета .. при всяка клисура, при всяка малка стръмнина, всъде, дето на пътника е потребно да се поспре малко, да си почине, поотдъхне, да пообядва или пък да сръбне нещичко за дълга пътя? Хр. Максимов, СбЗР, 15. "Аз живеех от давно време в една гъста шума с голям страх .. и затова побягнах оттамо, за да ся освободя веднъж засекога от моите гонители и да си поотдъхна малко." Кр. Пишурка, К, 113.

2. Само несв. Отдъхвам малко от време на време. Да седнем в градината ми, гдето аз в старостта си поотдъхвам. Лет., 1871, 148.