ПООТИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТЍВАМ, ‑аш, несв.; поотѝда, ‑еш, мин. св. ‑ох, прич. мин. св. деят. поотѝшъл, ‑шла, ‑шло, мн. ‑шли, св., непрех. Отивам (в 1 знач.) за кратко време. Поздравления Бобчеву. Ще му пиша след няколко дена .. Благодаря му много, дето се е намесил в работата си с мерзавеца Манчев. Дано излезе нещо, да мога да поотида някъде това лято. СбЦГМГ, 255. И там [в театралното училище] всичко става по втория начин. Не се гледа способността на детето, а положението на баща му .. — Аз защо ти казвам да поотидеш при тези хора, а ти не щеш. Човек с име си, ще ги стреснеш. А ти — неправилно било. И. Петров, ПР, 139.

ПООТЍВАМ СИ несв.; поотѝда си св., непрех. Отивам си (във 2 знач.) за малко време. — Аз затуй искам да си поотида на село. Й. Йовков, АМГ, 150.