ПООТКРЕХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООТКРЀХВАМ, ‑аш, несв.; пооткрѐхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пооткрѐхнат, св., прех. 1. Открехвам малко. От кухнята излитаха такива апетитни пари, че дори Драгия, който не беше никакъв чревоугодник, пооткрехна вратата, за да надзърне. А. Гуляшки, ДМС, 61. — Кой е? — се обади слабият глас на старата, която пооткрехна едното крило на вратата и показа белите си коси. П. Михайлов, ПЗ, 116. Пооткрехнах прозореца, за да влезе чист въздух.

2. Само несв. Открехвам от време на време малко. Прислужникът пооткрехваше вратата, подаваше рошавата си глава, извикваше някого.. и пак затваряше вратата. Ст. Марков, ДБ, 365. пооткрехвам се, пооткрехна се страд.

ПООТКРЀХВАМ СЕ несв.; пооткрѐхна се св., непрех. Открехвам се малко. Вратата се пооткрехна. Превключих лостчето и видях на прага Вова. К, 1963, кн. 3, 3.