ПООТКРЍВАМ

ПООТКРЍВАМ, ‑аш, несв.; пооткрѝя, ‑ѝеш, мин. св. пооткрѝх, прич. мин. страд. пооткрѝт, св., прех. Откривам1 нещо отчасти, в известна степен. — Сами видяхте — жените се крият по тези места.. — Крият се, ама има момичета, които, щом видят, че старите не ги гледат, пооткриват си лицата и ни се усмихват. Б. Несторов, СР, 54-55. — Аз все пак пооткрих някои неща. Какво ще кажете, ако ви съобщя, че видях един марсианец да се промъква насам. Н. Милев, МХ (превод) [еа]. Намерах мома заспала. / Със чарвен чумбер прикрита. / Аз ѝ очите пооткрих. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 78. пооткривам се, пооткрия се страд. и възвр. Детето се е пооткрило, завий го.

ПООТКРЍВАМ СЕ несв.; пооткрѝя се св., непрех. Откривам се отчасти, в известна степен.

Списък на думите по буква