ПООТЛА̀ГАМ

ПООТЛА̀ГАМ, ‑аш, несв.; поотло̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отлагам1 (в 1 знач.) за малко време, за кратко. Без да разбира още, че иска да поотложи разговора, той повика секретарката и поръча да им донесе кафе и коняк. А. Наковски, БС, 113. През тази есен бе се появила някаква епидемия по нашия край, започването на учебната година беше поотложено. Ил. Волен, МДС, 20. — Е, какво ще кажеш — попита след кратко мълчание Матейчо, — с една такава работа [донос] и двамата ще си пишем актив.. — Аз мисля да поотложим тази работа. В. Нешков, Н, 8. И когато другият отговори разхълцан, че не ще преживее смъртта ви и че сам ще си забие някоя ножица в сърцето, вие се успокоявате, усмихвате се самодоволно и решавате да поотложите разходката си с погребалната кола за неопределено време. Св. Минков, Избр. пр, 161-162. поотлагам се, поотложа се страд. Войната с вековния враг бе наистина неизбежна, но би могла да се поотложи още за година-две, а не да се ускорява окончателното решение на източния въпрос при условия, неблагоприятни за трайните български интереси. Г. Марков, ББС [еа]. Много от тях [рецензентите] предложиха конкурсът да се поотложи. Сега, 1999, бр. 182, 7.

Списък на думите по буква